Аз съм работохолик и колкото и да се изморя, не спирам", признава турската звезда Бурак Йозчивит пред "Хюриет". Ролята, която му носи голяма популярност в Турция и на Балканите, е на Бали бей от "Великолепният век". У нас Бурак е познат също с участието си в поредицата "Малки тайни", както и "Чучулигата", където среща голямата си любов – Фахрие Евджен.
Освен че има десетки отличия за ролите си в хитови сериали, Бурак Йозчивит получава награди и за участията си в игрални филми. През 2005 г. е отличен в конкурса Best Model of Turkey, като освен това печели второ място в Best Model of the World. Друга негова страст е фотографията и това е специалността, по която следва в университета Мармара в Истанбул.
От 20 ноември от 21.00 ч.по DIEMA FAMILY зрителите могат да го гледат в премиерния сериал "Черна любов". Броени дни преди премиерата публикуваме интервю с него Бурак Йозчивит пред "Хюриет".
Снимки от премиерния сериал може да видите в галерията ТУК
Когато те интервюирах преди три години, пред мен стоеше човек, който подбираше всяка своя дума и бръчкаше вежди. Сега на негово място виждам един много спокоен Бурак. Какво стана, отърва ли се от всичките си страхове?
Според мен човек трябва да се страхува. Ако няма никакъв страх, значи има проблем. Но важното е да се изправиш срещу него. Като знаеш това, набираш смелост. Да, сега се контролирам много по-добре, но вече научих, че и контролирането трябва да бъде под контрол.
Човек не е само актьор, като стане филмов бос, започва да говори по-стилно, по елегантно...
Не преувеличавай, като всеки актьор и аз си имам цели. Изобщо не мечтая да бъда бос. Създадох продуцентска компания, само защото исках да се подписвам единствено под неща, които наистина искам. От години сценариите, които идват при мен, не ме удоволетворяват напълно и започнах да пиша собствени истории.
Да си продуцент е лесна работа... Помисли, във всеки филм си в главната роля, на всеки афиш името ти е най-отгоре.
Засега нямам намерение да ставам продуцент. По-рано обмислях дълго време плановете си, но като че този навик вече поизбледня. Времето ще покаже какво ще стане.
Загърбих миналото, не гледам в бъдещето, вече май живееш за мига?
Научих се да оставям събитията зад гърба си, всъщност професията ни изисква това. Да, искам да правя свои филми, но не знам дали искам да играя във всеки от тях.
Като казваш актьорство, продуцентство, може един ден да те видим в режисьорското кресло.
Защо не. Все пак следвах в университета фотография. Като актьор ми е минавала тази мисъл през главата, но в крайна сметка ние вършим бизнес. Знам, че докато не се почувствам напълно готов, не е редно да седна в режисьорското кресло.
На всеки от вашия сектор, на когото кажа "Здравей", започва да ми плаче, че епизодите на турските сериали са много дълги.
Аз съм работохолик и колкото и да се изморя, не спирам. Но да снимаш епизод, дълъг 150 минути, наистина в един момент надхвърля възможностите на човека.
Успя ли да се справиш, без да пипнеш синдрома на изчерпването?
Благодаря на Бога, нямам такъв синдром. Любовта ми към работата все ми казва Бурак, дръж се, продължавай, но се изморяваме невероятно и физически, и умствено.
Да си артист е трудно... Щом си се уморил толкова, ставай и върви да спортуваш, за да влезеш пак във форма.
Какъв спорт! Повярвай, дори за това нямам време, затова и отслабнах. Обратно на хората, аз отслабвам, като не спортувам. Един ден в седмицата съм свободен, но тъй като се снимам и във филми, и той се превърна в мечта.
С Фахрие сигурно си пишете писма...
Писмата останаха в твоето време. Сега си пращаме съобщения. Непрекъснато...
Я си помисли, ако Фахрие ти отделяше на ден по шест часа, в които е включен и сънят, нямаше ли да пощурееш от ревност?
Вече не ревнувам. Животът ме научи да се въздържам от всичко крайно. При това ние много добре се познаваме, между нас не може да съществува такъв проблем. Няма друга като Фахрие, която да проявява такова разбиране…
Теб кой те откри пръв?
Баща ми, без да ми каже, пратил снимките ми на конкурса Best Model. Но комисията, която подбирала кандидатите, ги изхвърлила на боклука. Организаторите в последния момент разбрали, че снимките ми ги няма, извадили ги от кошчето и така участвах в конкурса. Останалото по реда си...
И животът ти се промени...
Не приемам този израз. Ако нямах мотивация и енергия, нищо не би се получило.
Наистина ли, когато имаш време, пишеш истории?
Да, но от около година занемарих писането. С времето започваш да анализираш, да разбираш кое е правилно. Затова оставих моите истории да почакат.
Пишеш ли сценарии за сериали?
О, не, сериалите са трудна работа. Да са живи и здрави сценаристите. Как издържат на този психически натиск, не знам. Наистина не мога да правя това, което правят те…
Да отидем на една друга твоя страст... Фенербахче...
Аз съм от Фенербахче, но вече нито ходя на мач, нито гледам. Омръзна ми. откъснах се, а по-рано не пропусках мач. Още обичам да играя футбол, но да гледам мач или да отида на стадиона – трудна работа.
Защото си много зает?
Причината е друга, тази година въпреки всичко успях да отида на един мач, при това заедно с Фахрие. Хората, всеки с телефон в ръка, през цялото време ни снимаха. Оттогава не ходя.
Спомняш ли си първия мач, на който си бил?
Бях на около шест години. Вуйчо ми ме заведе, но си спомням смътно. Тогава фанатично харесвах Ръдван Дилмен (турски футболист, много популярен през 80-те години, след това треньор и коментатор). Всички стени на стаята ми бяха облепени със снимките му.
